ГРАДСКИ ПОРТРЕТ
ГРАДСКИ ПОРТРЕТ
Изследване на улицата като жива система. Наблюдение и отразяване през художествена призма на характера и зависимости в поведението на естетически, социални, екологични и икономически градски системи. Тяхното взаимоотношение, интензитет, динамика и време на случване.
Избирателно наблюдаване и заснемане живота на улицата посредством обозрими признаци за поведение на системите (движение, цвят, звук, настроение, функция).
Градски Портрет 1.0 “Проект в развитие” – ул. Отец Паисий, Пловдив 2011г.
При наблюдението улицата се разделя на пет зони, обособени от основни пресечки, представляващи своеобразни възли. Те разделят улицата на пет части с характерна идентичност. Във всяка една от зоните регистрираме какво е движението (на хора и автомобили), какви са цветовете (в облеклото и сградите); какво е настроението (има ли смях, музика, разговори или мълчание) и какви функции изпълнява улицата в тази си част (търговска, административна и т.н).
Градски Портрет 2.0 “Влез в Рамка” – Нощ на галериите и музеите, Пловдив 2012г.
1. На входа посетителите дават кратко описане за себе си. (ще бъде поставен компютър с интерактивано приложение на което с няколко натискания на цветни бутони човек дава “таксономична” информация за себе си, която го обособява с психологически, физиологически и социални особености)
2. След преминаването през “портала” посетителите, преминават и през малко студио, в което биват заснети с камера.
3. Информацията от “портала” се прехвърля в приложение генериращо анимирана графика, в която всеки нов посетител се появява с отразени характерните за него “таксономични” особености. На база общи признаци отделни хора ще бъдат свързавни в групи и по тозии начин ще се обособи “живата система на улицата”. Нарастването на системата ще се прожектира в реално време на голяма стена.
4. Снимките от “студиото” постъвпват в приложение за визуални и видео манипулации и се прожектират на същата стена заедно с живата графика.
5. Има музика на живо..
ГРАДСКИ ПОРТРЕТ 3.D "инпут процес аутпут" – НОЩ НА ГАЛЕРИИТЕ И МУЗЕИТЕ, ПЛОВДИВ 2012Г.
В публично-достъпна лаборатория в продължение на няколко часа се произвежда скулптура, която е тримерен статичен образ на двумерна динамична графика. Обект на графичното изображение са уловените с инструментариума на „Градски портрет“ социални процеси по време на „Нощ на музеите и галериите Пловдив“ 2013. Създава се макет на производствен процес и този формат е опит за експониране на творческия акт като артефакт.
ИНПУТ
Събиране на информация от три пункта и изпращане на тази информация към лабораторията посредством web-приложение и интернет връзка.
Данните се събират в реално време на три предварително избрани обекта от програмата на фестивала – по един от категориите „Музеи и галерии“, „Клуб и култура“ и „Град и публични пространства“.
Хора от екипа ни ще извършват наблюдението по предварително уточнените индикатори.
ПРОЦЕС
Първоначален анализ на информацията в лабораторията и създаване на връзки между смислови възли. Чрез компютърна програма от обработената информация се генерира динамична инфографика. Динамиката се изразява от една страна в преминаването на системата от смислови връзки и възли през произволни нейни състояния, а от друга страна – в натрупването в реално време на ресурсна информация. Визуалният резултат се прожектира на стената.
АУТПУТ
На базата на прожектираната на стената динамична инфографика се изработва статична тримерна скулптура.
На витрината на лабораторията е поставено информационно табло, което описва целия процес и неговия смисъл.
ГРАДСКИ ПОРТРЕТ 4 “ВРЕМЕ” – програма “опити” галерия Васка Емануилова 2015г.
Анализ на три обособени като мемориални локации в София и разработване на проект за създаването на нова.
Проектирането на мемориален монумент свързан с личности и събития, обвързани в мрежата на “времето” предполага вплитането му в системата на градската среда в няколко аспекта, както по отношение на “времето”, така и по отношение на мястото.
Разглежданите локации са:
1. Паметникът на Паисий на скулптора Михаил Симеонов, разположен до храм-паметника Александър Невски, открит 1965 г.
2. Паметник на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание 1903 в парк “Света Троица”, открит 2003 г.
3. Кино Влайкова на ул. “Цар Иван Асен II”, открито 1926 г.
През последните няколко години сме свидетели на дебати за това дали вече поставени паметници трябва да останат и дали такива каквито са са приемливи. Това е разбираемо предвид промяната на културния контекст, промяната на технологиите. Спорен е обаче всеки опит за физическа намеса, различна от реставрация
Всеки акт в публичното пространство е факт, допуснат от самата публика и ако естетическите или културни атрибути на този акт в последствие не задоволяват изискванията на определена група, то този акт се превръща в паметник на обстоятелствата довели до реализирането му. И това носи в себе си духа на самото време, което бих могъл да обобщя като основна функция на всеки паметник.
Адекватно би било група от обществото недоволна от времето, в което живее да извърши от своя страна достатъчно силен акт в публичното пространство, така че да промени хода на “времето”.
Намесата върху всеки вече установен монумент от всякакъв вид ще носи характера на акта, с който е създаден и това не би довело до промяна на “времето” което е предпоставило появата на всеки публичен акт.
