В Делвата на Пандора, черният дроб на Прометей расте, пълни се с плачливост, подтиснатост, тревога, гняв.
Прометей гърчи своя танц на свободата на края на света в тъмното дъно на тази кутия.
Обезкървен от орела пазител на чистилището, верен последовател на своята раздразнителност потънал в кошмарните си сънища. Не чака прозорливата птица да сложи край на детоксикиращия му транс. Знае природата на вечността е да не попива от отровата на насладата изтичаща от разкъсаният му черен дроб.
“до тук”
Пандора трепери от крайна възбуденост отваря делвата, жизненоважните депресии част от екзистенциалния път на Прометей се разнасят заедно със смрад на токсини. Болести, които предизвикват виене на свят и неспособност да виждам вечната причина са плъзнали по целия Свят.
Прометей – този, който разбира предварително, който предвижда.
Епиметей – онзи, който разбира със закъснение.
Пандора – вечно неудовлетворена, искаща, невъздържана.
Въздържанието извисява, дава знание (Прометей), щедрост, тежки битки със стихиите, търпение и вяра. Невъздържаността (Пандора) се жени за незнанието (Епиметей) и отваря вратата към непосилни страдания.
Скулптурния проект включва керамични делви и амафора от метал, текстил, светлина и звук 190/30/190 (пластичен екран, върху който се прожектира видео. музика: Константин Кучев танц: Искрен Петков)
